28 януари 1969
На татко
Изгрява слънчо ранобуден,
а тои е вече поста си заел,
нима от къщи е прокуден,
ниме не е той уморен?
Ще мога ли да го забравя нявга?
О не. Не ще да стане никога това,
във мойта детска памет винаги ще свети
един прекрасен, нежен образ с очила.
Обичам много моя татко,
обичам го и няма да сгреша.
За мене той е вечно млад, за мен е батко.
Това е най – добрия татко на света!
ИЖО
Like this:
2 bloggers like this post.
