На мама

22 април 1968

На мама

Очите трепнат сетен път

устата съхне зажадняла

от болка гърчи се трупът,

а нейното сърце е свито цяло.

За кой ли път застава тя

над моята постеля бяла

и как спокоен е духът,

а колко нощи не е спала.

Сега си ти далеч от мене,

но винаги пред мен стоиш.

Щом легна вечер и заспивам –

все ми се струва, че над мене бдиш.

Нима ще мога нявга да забравя

очите ти и едрите сълзи?

Ако ги беше нявга ти събра,

би напоила с тях безброй брези.

И виждам аз очите тъжни

тъмнеещи, като от грим

как гледат ме добро и нежно-

една сълзица пада върху моя чин.

Една сълзица, блеснала звездица

за тебе мила мамо мисли тя

и осветява пътя ми като звездица

и никога не пречи ми на съвестта.

Животъттолкова е кратък

и ще отидеш нявга по-далеч

от дето няма да се върнеш

и няма да те виждам веч.

Ще помня винаги ликът ти

тъй топъл, нежен, толкоз мил.

Ще чувам винаги глагласът ти,

който в детските години ми е пял.

И всичко става зарад мене.

Защо съм се родила в този свят?

Един живот други ще отнеме,

Светът отново си остава свят!

ИЖО

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s