На татко

28 януари 1969

На татко

Изгрява слънчо ранобуден,

а тои е вече поста си заел,

нима от къщи е прокуден,

ниме не е той уморен?

Ще мога ли да го забравя нявга?

О не. Не ще да стане никога това,

във мойта детска памет винаги ще свети

един прекрасен, нежен образ с очила.

Обичам много моя татко,

обичам го и няма да сгреша.

За мене той е вечно млад, за мен е батко.

Това е най – добрия татко на света!

ИЖО

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s